Прополис – пчелен клей
Уникален продукт, притежаващ широк спектър на биологично действие, без каквато и да е токсичност за човека. Един от най-ценните пчелни продукти. Съществуват две теории за произхода на прополиса. Според първата, той е смолист остатък от преработката на пчелния прашец, обогатен с различни ферменти и биопродукти от стомашния сок на пчелите, а другата твърди, че пчелите го вземат от пъпките и повърхността на плодовете и кората на растенията. Съвременното схващане обединява двете теории – основната част на прополиса идва от растенията, а допълнителната от самите пчели.
Прополиса осигурява противомикробната профилактика на кошера и осигурява живота и здравето на бъдещите пчели, регулира климата, тъй като с него те уплътняват всички цепнатини. Общото количество прополис в един пчелен кошер е 150-300g., но може да се увеличи до 900g.
В състава на прополиса има 22 различни съединения. Той съдържа кофеинова и ферулова киселина с ярко изразена антибактериална активност, а също и 3,5,7-триоксифлавон /силно биологично активно вещество/. Пчелният клей обединява защитните системи на два различни вида – животни и висши растения. Основният лечебен компонент са флавоноидите, производни на флавона и флавонона и представляват 25% от активното му съдържание. В прополиса влизат редица органични киселини – кафеена, канелена, ферулова, бензоена, висши мастни киселини и др, някои техни алкохоли, феноли, алдехиди и естери, значително количество минерални вещества като манган, цинк, барий, титан, мед, калай, никел, кобалт, хром, калций, фосфор, натрий, желязо, магнезий, молибден, алуминий, силиций и др. Той не съдържа много витамини и количеството им е изменчиво – В1, В2, В6, С, Е, никотинова и пантенонова киселина, аминокиселини и ненаситени мастни киселини.
Прополисът запазва неограничено време непроменени качествата си.
Антимикробното действие на прополиса има избирателен характер – различните микроорганизми се повлияват различно. Силно активен е към грам-положителните и киселинно-устойчивите бактерии, към туберкулозния, салмонелния, тифния и други болестни причинители. Антимикробните вещества на прополиса са термостабилни. Вътрешното му приложение не води до дисбактериоза в червата, не предизвиква поява на резистентни форми на микроорганизмите. Има противогъбично действие и стимулиращ ефект върху регенерацията на растителните и животински тъкани, поради което има приложение при лечение на язвени болести и рани. Укрепва капилярите, намалява образуването на тромби в кръвоносните съдове, има обезболяващо действие, засилва имунната защита, намалява стомашната секреция, действа спазмолитично на стомашната мускулатура. Той има антитоксично действие, подсилва и удължава ефекта на антибиотиците.
Употреба: За вътрешно приложение: От прополиса се приготвя така наречената клеева тинктура - 30%-тен разтвор на прополис в етилов алкохол (30гр прополис се оставя да престои във фризер, след което се натрошава на колкото се може по-ситни парченца. Смесва се с ракия или етилов алкохол и се разклаща през известно време до получаване на хомогенна смес. Прецежда се през марля, за да се отстранят примесите.
Приема се около 30 мин преди храна - 15 до 30 капки еднократно.Чудесно средство за засилване на имунитета.
Външно: От натуралния прополис се отрязват пластинки, леко се затоплят и с лейкопласт се закрепват само върху болното място – кокоши трън, мазол, брадавица и др. Така остават 2-3 дни.
Лечение с прополис може да се започне след консултация с лекар апитерапевт!
